Айтос
Aйтос е град в област Бургас, Югоизточна България. Историята на Айтос започва като старо селище, основано още от траките. Местило се е общо 3 пъти, а днес е в ниските части на старопланинските гънки. Името на града, преведено от гръцки, означава орел. И действително той като орел е разперил крила в подножието на двата ската на ниската Айтоска планина. Множество са легендите за произхода на името на града. Според древна легенда, селището е основано от Аетос („орел“) – ученик и последовател на Орфей. Другата легенда е, че един ловец, докато ловувал, го нападнала мечка. Един орел дошъл и изкълвал очите на мечката. Докато ловецът лежал в безсъзнание, неговата дружина дошла и убила орела, защото ловците помислили, че орелът е нападнал техния събрат. Когато се събудил, видял, че неговите приятели са убили орела, и им обяснил,че всъщност той го е спасил. И днес орелът е символ на Айтос. През Възраждането и началото на 20ти век, градът носи името “Орлово” или “Орловград” и е бил известен с панаирите си. Айтос всякога е бил административен център на околните селища. Днес е община, която обхваща 16 села на площ 444 кв.км. По време на Балканската война в Айтос се настаняват бежанци от Източна Тракия. В западната част на града те основават нов бежански квартал – „Хисаря“, а в източната – квартал „Странджа“. По данни на НСИ населението на града към 31 декември 2019 г. е 19 135 жители, което го прави второто по големина населено място в областта. Жителите на града и общината са главно християни и мюсюлмани. Съществуват и представители на „Бялото братство“. В Айтос се намира и районното мюфтийство. Градът има празник на 26ти октомври, Димитровден.
Центърът
Старата снимка показва редица сгради, които отдавна не съществуват. Двуетажната бяла сграда се е намирала в началото на сегашната градинка, където са пейките. Трите сгради от дясно са били пред кафе JOY, където е статуята на майката с децата. От сравнение с пощенска картичка изпратена през 1941 г., може да се предположи, че снимката е направена тогава или малко преди това, тъй като през 1941 г. калният площад е бил по-спретнат и до сградите от дясно вече е имало алея, а не прашна пътека.


Център - Площадът
Площад "Свобода" се намира в центъра, до Общината и главната улица. Той е кръстен така, защото айтозлий посрещат своите освободители там. През годините, площадът е изглеждал по много различни начини; последно е основно обновен през 2008 г. От тогава има фонтани, пейки и открита сцена, която се използва за обществени и културни мероприятия.


Главната Улица
В днешно време, главната улица е леко скрита от големите дървета, но почти всички стари сгради са били съборени и заменени със сегашните по време на соца, освен тази на кафе "NRG". На табелата под терасата има надпис, но само някои от думите могът да се прочетат. На първия ред пише "магазин", втория не е ясен, а на третия изглежда, че пише "с разни ... стоки". Най-отдолу пише името на собственика - Нисим Соломонов. Тази снимка е доказателство за разнородния етнически състав на населението преди почти 100 години. Преди в Айтос е имало доста евреи, както и в цяла България, но след Втората световна война, повечето се изселват в Израел. Айтоските евреи са живеели в северната част на града, където е имало синегога и чешма. Георги Парашкевов, по време на Втората световна война, дава подслон на Сузана, Алберт и Софка Коен, по време на полицейска акция. Това показва съпричастността на айтозлий към еврейската общност.


Кафе - сладкарница
Кафе - сладкарницата се е намирала в сградата на Туристическо дружество "Чудни скали" - Айтос, която някога е била къща на заможния търговец Йордан Кочев. Тя се счита за архитектурен паметник на културата в града.


Банка ДСК
От 1948 г. до 1958 г. в сградата от снимката се помещава Околийския народен съвет, който е служил като местен орган на държавната власт и народното самоуправление. Състоял се е от съветници, избирани на територията на околията, които са давали отчет за дейността си пред избирателите. В дейността си, съветниците са се занимавали с инициативите на населението и са работели в тясно взаимодействие с политически, професионални и други обществени организации. От дълги години, бившата сграда на околийския народен съвет, служи като клон на Банка ДСК.


Лъджата
Айтоският район от векове е известен с минералната си вода. В селата около града има много чешми, от където изтича топла вода, годна за пиене. В близост до центара, се намира така наречената лъджа, от която тече студена изворна вода. Каптирана е и е построена голяма чешма през 1928 г., а сега водата блика от 7 отделни чучура. Водата тече денонощно и често се изнасят проверки за годността. Затова айтозлии обичат да се шегуват, че който пие от водата на Айтос, или за винаги остава в него, или за втори път се връща в него.


Редица стари сгради
Сградите са се намирали до разклона на ул. "Свобода" за ул. "Ал. Стамболийски", в близост до читалище "Васил Левски - 1869"


Апартаменти над магазини "Готови Облекла"
По време на комунизма, шиенето и плетеното на дрехи в къщи или ходене при кроячка и шивачка, е било популярно. Обаче, в по-късните десетилетия, отварят магазините за готови облекла, които са били заредени с конфекция. Сега част от помещенията се ползват за офиси.


Туристическо дружество "Чудни скали" - Айтос
Туристическото дружество „Чудни скали”, е създадено през 1903 г. Първият председател на Дружеството е Никола Боев, който е
бил книжар, учител и общественик. Също така е бил е един от първите учители в някогашното трикласно училище. Името на дружеството „Чудни скали“ идва от природната забележителност, намираща се в област Варна, община Дългопол. Намира се на брега на язовир "Цонево" и се състои от три скални масива, образувани в резултат на действието на ерозия. Скалите се намират до пътя Айтос-Провадия, а през самите тях има три прокопани тунела. Въпреки, че скалите се намират на 44 км. от Айтос, забележителността е важна за историята и културата на града.


Етнографски комплекс "Генгер"
Името на Етнографският комплекс "Генгер" идва от разговорното име на айтоският клин, който се намира единствено в района на града. Думата "генгер" е от турски произход и значи бодлив храст. От височините на близкото село Карагеоргиево, растението за първи път е събрано през 1888 от проф. Ст. Георгиев. Отначало се сметя, че бодливото храстче се сръща не само в България, но и в Кавказ и Крим. Обаче, след като грузински ботаници посещават Айтос, растението се обевява като ново за науката. Сега, видът е включен в Червената книга на застрашените растения в България. Както айтозлии се гордеят с уникалното си растение, така и се гордеят с етнографският комплекс, подобен на този в Габрово (даже, понякога айтозлии казваме "Етъра" вместо "Генгера"). Комплексът е единствената в областта действаща на открито етнографска експозиция, представящи най-характерните занаяти за айтоския край.


Моста до Пазара
Мостът се намира до Пазара и минава върху Айтоската река, която извира от язовира на парка. Не е ясно точно кога е построен, но със сигурност е било преди края на царското време в България. Сегашният мост освен за пешеходци, става и за автомобили. В дълечината на снимката се вижда джамията.


Кафе "NRG"
Не е запазена информация за тази сграда, но съдейки по фасадата, е била построена през първите 30 години на 20ти век. Преди ‘45-та г. на миналия век, долната част е служила като магазин, после по време на комунизма като офис на народния кооперативен съюз (КООП), а през последните години като кафене. Сградата, поне горната част, изглежда по абсолютно същия начин. Даже, ако не беше разликата в качеството на снимката, няма как да се разбере, че едната е от преди около 40 г.


Общината
Община Айтос служи като административна единица за града и околните села. Интересна история, свързана с града, е тази на Еньо Георгиев Клянтев, който е бил кмет на Айтос общо три пъти между 1923 - 1934 г. През 1944 г. е обвинен от Народния съд "като най-ярък представител на фашизма" и че всички интернирвания, уволнения и арести са се случели под негово ръководство. Също така, е обвинен в открито хулене и нападане на Съветския съюз. В отговора си, Клянтев моли да бъде напълно оправдан, защото не е извършил престъпните деяния, нито е давал съгласието си. Предоставя на съда дълъг списък свидетели, които според него ще докажат невинността му. Част от тях ще потвърдят, че Клянтев в кръга на възможностите си винаги се е застъпвал за всички отечественофронтовци и особено за народните борци-комунисти. Професорът Георги Павлов, свидетелства че Клянтев често се е оплаквал от действията на предишното правителство и е искал съвет как да се справя спрямо тях. Посочва и група евреи, които да докажат, че винаги се е грижел за тях и благодарение на неговото застъпничество, никога не са били малтретирани. Даже, с тези негови постъпки, Клянтев си е навлякъл неодобрението на фашистите. А г-жа Джанкардашлийска, чиновничката на айтоското мюфтийство, свиделства, че винаги се е застъпвал за правата на малцинствата и никога не е проявявал расизъм. Обаче, сведението на околийския началник на милицията подкрепя обвинението на Народния съд. На 21 май 1944 г., къщата на сем. Ченгелиеви е опожарена и труповете на братята партизаните Иван и Димитър Ченгелиеви, майка им Каля и поета Атанас Манчев са изведени на площада. Според началника на милицията, Клянтев е бил заедно с ръководителя на жандармеристите, Русев, цял ден и е ръководил заедно с него акцията. Също така споменава убийствата на 29 партизани от с. Малка поляна, изпращането на 15 антифашисти в затвора, изпращането на 30 души в концлагер и уволняването на антифашисти от държавните и общинските им позиции. В неговата писмена последна дума, той моли народните съдии да му намалят наказанието до минимума и да му приложат условното осъждане, да може да бъде полезен на обществото и да се наслади на новия режим. Твърди, че винаги е помагал на нуждаещите се и не е гонил народолюбците-партизани. Съдът не взима впредвид доказателствата на Клянтев към делото и го осъжда на разстрел. Еньо Георгиев Клянтев е единственият айтозлия осъден от Народния съд.


Парк "Славеева река"
С годините градът е създал прекрасно оформен градински парк „Славеева река“, наречен така поради красивите песни на славеите по тези места.Паркът е създаден през първите десетилетия на миналия век, от тракиеца Стоян Тошев - Зеления. Тошев е роден в Лозенград, част от днешна Турция, през 1884 година и е отговорен не само за създаването на парка, но и за градската градина. В парка има алеи за разходка, игрища, детски площадки, фитнес уреди и зоопарк. Зоопаркът е единствен в региона. Сред малкото лицензирани зоопаркове в страната, айтоският е един от най-посещаваните. Чужди туристи и посетители от цяла Югоизточна България пътуват до Айтос, за да видят уникалното разнообразие от екзотични животни и птици, общо 200 на брой. През 2015 година, тук се отглеждат 29 вида животни и птици. Най-атрактивните са кафява мечка, щрауси, лами, пони, елен-лопатар, муфлони, миещо мече, маймуни, голямо разнообразие на гълъби, мандаринки, фазани и пауни. През 2016 г., се обявява, че общината е изготвила проект на стойност 1,6 млн. лв за ремонт на парка. Ремонтът е първия от близо 30 години и завърши през 2018, навреме за 50-тото юбилейно издание на фолклорния фестивал „Славееви нощи”, организиран от читалище „В.Левски –1869“ и Община Айтос. Всяка година в рамките на фестивала се стичат изпълнители, хорове и танцови ансамбли от цяла България. Първото издание на „Славееви нощи“ е през 1968г., когато за организацията съдейства роденият в Айтос голям български композитор, фолклорист и музикант – Филип Кутев.


Етнографски комплекс "Генгер"
Комплексът е построен през 1988 г., с цел да се запазят българските занаяти, особено тези типични за Айтоския край. В него се намира така наречената "алея на занаятите", в която има атилиета за медникарство, хлебарство, кошничарство, приложни изкуства, и грънчарство. От всички занаяти, гранчарството е най-известно, защото се поддържа от айтоското семейство Орлови. Семейството се занима с керамика от 1826г., когато в града е имало много грънчари. Постепенно те остават единствените и след 1944 г., дядото на Атанас Орлов, сегашният майстор, отваря цех, но по-късно е затворен. Преди години, Атанас отново отваря цех, в който продължава да произвежда различни съдове. Семейството има магазин в комплекса и вече шест поколения продължава да твори.


Т Маркет


Военните блокове
На територията на града се намира голямо военно поделение, в което се помещава 24-та механизирана танкова бригада - военно формирование на сухопътните войски на българската армия. Бригадата е официално създадена през 1961 г., а на 27 октомври 1962 г., на тържествена церемония в центъра на Айтос, е връчено и бойното знаме. Освен в различните учения, личният състав на 24-та бригада участва и в строежа на редица знакови обекти като АЕЦ “Козлодуй”, комбинат “Кремиковци” и курортния комплекс “Слънчев бряг”. Освен това формированието оказва помощ на гражданското население при различни бедствия и аварии. През 1981 г. то е удостоено с орден “За гражданска доблест и заслуга”, след проведените спасителни операции по време на снежната виелица от зимата на същата година. Във връзка с реформите в Българската армия, 24-та танкова бригада е ликвидирана през 1998 г., със заповед на Министъра на отбраната. На територията на поделението остава да съществува само учебен център за подготовка на новобранци, който е закрит няколко години по-късно – през 2003 г.


П ощата


Апартаменти на центъра


Старата сграда на Районния съд в Айтос


Център


Битовият комбинат
Комбинат е обединение на производство или работници за осигуряване на комплексно обслужване. Битовите комбинати са предлагали всекидневни услуги. Имало е салон за фризьорски, браснарски и козметични услуги, радио-телевизионен сервиз, обущарница и др.


Пролетен панаир
"Айтос е градче с прочут панаир, пълен е с пристигащи и заминаващи търговци." - Минас Пъжъшкян. В Айтос от много години се организират панаири, но в оригиналното значение на думата. Панаирите са били големи пазари, които са се провеждали веднъж годишно. Имало е стоки и мостри на изложба, сключвали са се търговски сделки и са били места за активни контакти и широка изява на творчески дух. През 1898 г., панаира е бил по Връбница (Цветница), но не е ясна точната дата на тази снимка. Сергиите са били разположени по дължината на центъра и се вижда надписа на хотел "Лондон", чийто собственик е бил Иван Овчаров.


Народно читалище „Васил Левски" - 1869 г.
Не е съвпадение, че първото училище и читалище в Айтос са създадени през 60-те на 19-ти век. По това време в Айтос, а и в цяла България, гръцкото влияние е било огромно, защото българите не са имали самостоятелната църква. Хората, които са били достатъчно заможни да изучат децата си, често са били с гръкомански наклонности и са ги изпращали в гръцки училища. Няколко еснафи обаче, обзети от възрожденския дух, канят учителя Господин Димов Бъчваров от котленското село Медвен, за да създаде нова културна институция. Заедно с иконом Димитър Станчев и учителя Апостол Дяков, те учредяват читалището през 1869 г., като "Будний Муж". По-късно, името е сменено на "Избавител" и група от 81 българи започват да списват и доставят голям брой вестници и списания, но според вестник "Турция", то е затворено през 1873 г. от двама-трима българи. През 1875 г., отново отваря врати, но дейността замира през 90-те години на по-миналия век. През 1898 г., читалището получава името "Съгласие", библиотеката е обогатена с книги и са организирани театрални представления и вечеринки. През първото десетилетие на 20-ти век, читалището се е местило няколко пъти и през 1916 г. си сменя името на "Развитие", но неспокойните години, които следват (Първата световна война и Деветоюнският преврат), отново ограничават дейността му. През 1928 г., името е сменено на "Васил Левски", по време на събранието също се решава, че трябва да се построи сграда за читалището. В края на 30-те отново се обсъжда идеята и се открива фонд „Постройка читалище-паметник” - за 6 години са събрани 3 500 000 лв. През 1946 г. е обявен конкурс и софийският арх. Димитър Писинов печели, а през 1947 г. Гюро Лазаров, Иван Гюров, Ангел Кацаров и Крум Кацаров стават предприемачи на проекта. Изкопните работи започват на 2 юни 1947 година, но емблематичната сграда е завършена чак през 1956 г. Историята на читалището е дълга, 150 годишна ако трябва да бъдем точни и е изпълнена с премеждия, но е една от големите гордости на града!

.jpg)


Площад "Патенцата"

